%

Призвание

Часовникът звъни във шест.
Събуждаш се като войник.
Мъглата вън - самотна вещица
през щорите пролазва в миг :
и твоят ден те грабва.
Понася те безмилостен
към белите легла,
за да даряваш сила, красота.
А нощите ти
дълги, страшни, онемели,
кънтят в главата ти,
раздират като кремък лют
душата ти –
и сам изправяш се
мъжествен пред смъртта :
защото връщаш утрото
в две трескави очи,
защото вярваш в силата
на уморената ръка,
защото сам
и бог си ти
и ангел по съдба!
Ден и нощ, нощ и ден –
такъв ще бъдеш винаги.
А после пак намираш сили
любима да прегърнеш
и нежно да целунеш,
детето да приспиш..
и пак ще бъде утро.

22 март 1982
На Д-р Моно Моновски