%

Рецензия на д-р Мариета Гиргинова

Следният текст е написан от д-р Мариета Иванова-Гиргинова от Института за литература към БАН, за представянето на книгата Един балкон в Несебър на Ирина Тонас в галерия „Кръг+“, на 15 юни 2009 г.

„Един балкон в Несебър“ - книга със своеобразна сюжетна и композиционна цялост

За мен ценното в тази първа книга на Ирина (интересното е, че вече са готови и продълженията на романа и всъщност авторката е написала трилогия - след „Един балкон в Несебър”, следват „Ваня” и „Турандот”, книги, които ще видим съвсем скоро на книжния пазар и които са своеобразна сюжетна и композиционна цялост), е способността ѝ да ни обърне към самите себе си, към финната материя на емоционалния и чувствен свят на човека, към неговите поетични измерения, които в масовите и съвременните форми на културата най-често изкристализират в комерчески кич и индустрия... Да говори откровено за това, което обикновено премълчаваме. Днес в съвременното ни, забързаното и завихрено битие като че ли има голям недостиг от онази етика и естетика на преживяванията, от онази красота и възвишеност, които откриваме в романа: Калина - Давид. В масовата психика на съвремието ни изкуството да обичаш цялостно и саможертвено принадлежи на предишните столетия, а фаталната любов на главната героиня Калина асоциира с филигранната и сецесионна образност на любовните романи от 30-те и декадентското кино на 60-те. Със своята любовна проблематика романът на Ирина е глътка естетски въздух сред заливащата ни индустрия на кримки, бизнес и порно бестселъри.

Като за първа книга авторката показва определени умения на разказвач, който владее технологията на няколкопластовото повествование. Ирина композира книгата в четири разказвачески кода: от епистоларния жанр - езика на поетичните писма, разкази - изповеди към природните картини - преживявания на едни от най-красивите природни места - резервати и забележителности в България, до релефите на чуждите страни и театри, през които преминава. За мен беше голямо удоволствие да проследя маршрутите, през които преминават влюбените Калина и Давид в романа – Несебър – Ловеч – Крушуна – Предела - Бачково - Родопите и т.н. Пластичното и сетивно очарование на местата въздейства почти катартично. В книгата на Ирина могат да се открият редица райски картини на идеалната природа… сякаш слезли от платната на импресионистите. Като трети канал на възприятие в книгата се появява и музикалният код – самата музика, като звучене и интерпретация, ариите на Лиу и Турандот от операта на Пучини, пеенето и култът към музикалното изкуство като своеобразен ценностен център в личността на Калина, в която женската ѝ същност - подчинена на една фатална любов и професионалната ѝ същност, погълната от музиката, чертаят релефа на една необикновена женска съдба, която в днешните прагматични времена трудно може да се превърне в образец на възхищение, но затова пък оставя трайни следи в съзнанието на читателя. Четвъртият код в книгата се носи от една прекрасна графика на малка фея, чернобяла или цветна, приложена на стр. 110 в романа. Рисунката е авторска и освен, че загатва и за още един талант на авторката, отключва феерично-фантастичния и приказен пласт в повествованието. Всъщност цялостния наратив в романа е построен като преливане на картини, като картина в картината, като текст в текста, преживяване в нечий друг живот, едно удвояване на емоцията, умножаване до безкрай на преживяното, която излиза от дълбините на най-съкровените усещания на Аза- феерия от багри, цветове и звуци. В тоя вихър от емоции и преживявания авторката вплита гласове на рода и паметта, ценностите на традицията притчите и съветите на своята майка и баба..., за да открои тънката нишка на уникалното и архетипното, която свързва женските съдби в една безкрайна редица. В заключение на своето кратко встъпление искам да отбележа, че прозата на Ирина е ценна и интересна за мен именно като среща между ретроестетиката на любовния роман, романтичната етика на преживяванията, сетивността на поетичния език и разголващата откровеност на модерната жена, готова да изповяда най-скритите и най-дълбоките си и съкровени усещания с онази философия на изкуството да обичаш, без да притежаваш обектите на любовта си.

Д.ф.н. Мариета Иванова-Гиргинова (Институт за литература, БАН)