%

Кажи ми, Майко

КАЖИ МИ, МАЙКО,
Колко са дълги твоите нощи
И колко мъчителни твоите дни?
В чий бог вярваш още
и какво волята не сломи?
Онази зима между две войни
лицето ти нарязала в бразди?
В полуда си умирала и още
Тревожен вятър свири в твойте нощи?
Не е ли ужасно,
когато се будиш сама,
когато е лято –
а птица си без крила?
Гориш и се усмихваш –
опазила най-чистата любов,
от тайно биле си мирисала –
от живи спомени увила си кълбо :
протягаш длан към нас
със поглед искрен на момиче,
плетеш ни доброта и вярваш –
ще обичаме...
Застинали сме в лоши страсти,
проклети грешници във своите посоки,
прости ни, майко, тези власти –
през тръните не сме вървели, боси.. мокри...