%

Рецензия на проф. дфн. Eлка Константинова

Следният текст е написан от проф. дфн. Eлка Константинова за представянето на книгата Един балкон в Несебър на Ирина Тонас в галерия „Кръг+“, на 15 юни 2009 г.

Опоетизирани изповеди за любовта, секса, музиката и природата

„Един балкон в Несебър“ е изповедна книга на съвременна интелектуалка, чийто свят е светът на изкуството. Ирина Тонас живее с музиката на сцената, осмисля живота си с музиката, съществува чрез музиката и като музикант разказва за себе си и за любовта си. Разказва с вдъхновението на оперна певица за любовта си към изкуството, към мъжа, когото боготвори, към природата на България, към децата си, към близките си. Изповедите ѝ са вълнуващи с искреността си. Особено, когато описва с вдъхновение онази божествена любов, която изпълва цялото ѝ същество и я издига до безкрайни висини. „Една невиждана красота и могъща сила ме приповдигат всеки път с неутолима жар и безкрайна хармония – изповядва тя – изтръгват ме от земята и ме понасят като вихър към дивите танци на любовта ни“. Тя долавя нечувана музика на телата – своето и тялото на любимия мъж; превръща сексуалните преживявания – както сама казва – във „вековна и съвършена чистота, в свята и благородна емоция, тайна дори и за нас, които я превръщахме в оргазъм или молитва“. Дори само това самопризнание на главната героиня обяснява чувството ѝ за обожествяваност в акта на любовната отдаденост.

Ирина Тонас вярва в безсмъртието на голямата, на истинската любов, както вярва и в безсмъртието на музиката, сътворена от гениални композитори, както вярва и в красотата на природата, и в привързаността към децата си, към приятелите и близките си. Тя описва с вдъхновение българската природа: морето, Родопите и Пирин, пещерите и сребърните ручеи, есенните цветове, които душата попива. Тя открива извисяващи духовни полети в преживяванията на влюбените, открива молитвено опиянение в душата на жената, която живее в света на музиката. Животът на нейната главна героиня: певицата Калина е изключително богат с романтични емоции, с любовно опиянение, но и със страдания и със смърт. Тя живее в духовната атмосфера на оперното изкуство, пренася силните емоции от сцената в личния си живот. В атмосферата на разказите присъства емоционалната приповдигнатост от живота на сцената, наелектризираността в душата на талантливата певица, която живее артистично и с вдъхновение и в делничното си битие извън театъра.

Чрез главната си героиня Калина, писателката разказва за ариите, които е пяла на различните световни сцени: разказва за богатствата на творческия си свят, за живота си в чужбина и за силната си привързаност към родните театрални сцени, към бабината си градина, към Несебър; разказва за приварзаността си към морето, към Родопите и Пирина, към пещерите в България... Разказва за всичко, което душата ѝ най-дълбоко попива от времето на екскурзиите ѝ с Давид, в когото е силно влюбена и душата ѝ попива всяко преживяване като вълшебна магия. Душата ѝ сякаш пее всред красотите на Родината.

За тази странна съвременна писателка словото звучи като омагьосваща я музика от най-любимите ѝ арии на Верди и Пучини. Когато пленилият с младостта и красотата си Давид нейната жадна за любов душа, я води за ръка по планинските пътеки и върхове, тя е в постоянен унес, в странна душевна приповдигнатост - „по-силна от раздираща страст“. Чувствата си Калина определя като дарба от небето.

Книгата „Един балкон в Несебър“ е изградена върху дневника на Калина и върху разказите на приятелката ѝ Ваня, която се опитва да си представи вечерите, прекарани с Калина на сцената; опитва се да разкаже спомените си от Калина и Давид. Тя разказва за вечерите на сцената, където Калина винаги е в центъра. Ваня чете писмата на Калина до Давид, чете ги на себе си и за себе си, чете ги като свои настолни книги и ги тълкува по своему. Остава крайно изненадана, когато прочита, че Калина е знаела, че Давид е влюбен в друга жена, с която е поддържал близост, но това не се е отразявало на любовта ѝ към него. В нейните представи, в нейното съзнание красивият и млад Давид е почти идентичен с героите на Пучини и Верди...

Книгата на Ирина Тонас е изградена като любовен роман върху дневника на Калина и върху няколко отделни разказа за любовния ѝ роман, построен върху минимална сюжетност и върху лични емоции. Тук присъства и почти задължителната за жанра на романа конфронтация между два противоположни типа жени: Калина и приятелката ѝ Ваня. В началото на книгата, в един от разказите, Калина умира и остава на приятелката си Ваня да чете дневника и писмата ѝ. А в последния разказ Калина е създадена като възрастна жена, която сама разказва за себе си и за необикновената си любов. Калина многократно превъзхожда своето обкръжение. Нейната необикновено силна любов и разсъжденията ѝ за любовта провокират у читателя прозрения и размисли за богатата духовност на хората на изкуството и за различията между тях и обикновените хора. В дневника на Калина преживяванията на актрисата са извисени до обожествяване. С подобно обожествяване са създадени тук и природните описания, и ръцете на любимия, и разходките на двамата влюбени, и щастието им, че са заедно... Всичко в книгата на Ирина Тонас, свързано с величието на изкуството и на любовта е извисено от вярата в Бога и от вярата във вечността на музиката като най-съвършеното човешко изкуство. Затова разказът не звучи сантиментално, не звучи изкуствено приповдигнато. Възприема се от читателя като искрено възхищение от човека на изкуството като божествено творение.

Душевните богатства на Калина са разкрити още в дневника ѝ, а по-нататък - и в писмата , които тя оставя като завещание за вечността на любовта към изкуството, към музиката, към операта...

Артистичният духовен свят на талантливата певица се разширява и задълбочава в следващите откъси, в които завършват признанията и заветите на Давид. Завършват с прощалните думи, отправени от Давид към Калина по време на тяхната окончателна раздяла: „Остани на сцената“ е неговото прощално завещание към нея.

Ирина Тонас е успяла да превърне любовта на жената-актриса в обожествена, извисяваща любов; в любов, идентифицирана с вечността на света. Любовта към мъжа е представена тук като истински божи дар; изповедите на главната героиня Калина: за сексуалните ѝ преживявания с любимия мъж, са одухотворени, опоетизирани, извисени, дори обожествени. Превърнати са, както тя сама признава, във „вековна и съвършена чистота, в свята и благородна емоция“.

Писателката възторжено представя всичко в любовта – включително оргазма – в подобие на молитвено преживяване... И добавя: „Красота, пламтяща с онова универсално вълшебство на изпълнението, което може да се сравни само с музикалната съвършеност на фразиране при Верди и Пучини...“

Дори само това самопризнание на главната героиня Калина достатъчно добре обяснява нейното обожествяващо чувство на отдаденост на изкуството. Обяснява и превръщането на сексуалните преживявания „във вековна и съвършена чистота, в свята и благородна емоция“ - тайнствена дори и за тях двамата, които я превръщат в „оргазъм или в молитва“... Отново това искрено самопризнание на главната героиня обяснява още веднъж нейното обожествяващо чувство на отдаденост, на абсолютна преданост към любимия мъж.

Ирина Тонас силно вярва, че любовта, когато е истинска и дълбока „не се изпарява като локва под слънцето“ и че влюбените се намират един ден „дори, когато са оставили някъде костите си“...

Авторката дълбоко вярва, че любовта, когато е преданост към любимия и вярност към него, е истинска любов и остава безсмъртна на земята – както вярата в безсмъртието на музиката, сътворена от гении, както любовта към децата, към приятелите и близките хора. Ирина Тонас описва с вдъхновение българската природа – морето и планините, есенните горски цветя, които душата попива и които я ободряват и възраждат неповторимо с българските си опияняващи аромати.

Любовта – и духовната, и плътската – в книгата на Ирина Тонас – е извисена, обожествена, сродна на любовта към България.

Във всеки разказ за природата на България, Калина продължава до края на книгата да разкрива своите нови и нови възторзи и привързаности. Продължава да изповядва любовта си към природата и към изкуството на Родината. Един от незабравимите разкази на Калина е този за красотите на местността Предела.

В откъса „Един балкон в Несебър“ повествованието се води от Ваня, която описва страдалческата си съдба; изповядва мъката и завистта си към таланта на Калина – примата на световните оперни сцени. Ваня разкрива и добрите си чувства към Калина и силната си привързаност към нея и към предаността ѝ към високото изкуство на операта – изкуството, което сякаш е погълнало цялата любов на Вселената.

С кратко присъствие само в един лиричен откъс от книгата, се появява и една нова героиня: Дена /в откъса „Турандот“/. Тя внася нов аспект на всеотдайността на артиста към оперното изкуство. Новата героиня живее със спомена си от една единствена ария – тази на Лиу – най-красивата и най-любимата ѝ ария от Пучини.

Много са стойностните разкрития на Писателката, свързани с Родината. Душата ѝ е още по-щедра в самотата си, когато е далеч от Родината, но още по -щедра в безграничната си обич и преданост към оперното изкуство и към България. Душата на актрисата е изпълнена с щедрост, със свежи спомени и сенки от миналото на Родината и от световните сцени.

Надявам се Ирина Тонас ще продължи да пише спомените си и скоро ще ни поднесе нова мемоарна книга.

Проф. Елка Константинова