%

До Левски

Духът ми днес
към тебе напира
като към жива вода –
и жадно се вдигам
на пръсти да пия,
да пия до дъно
светите твои слова :
аз искам да те нося в мен
и да вървя по твоята пътека –
да пренеса от вярата ти чиста
във моя първи зимен ден...
Стара ле мале издъхна, Апостоле! –
тя знаеше – не бе родила роб!
България издъхва, Апостоле! –
но никой днес не знае твоя гроб...
Вселената побра сърцето ти,
а силата – природната стихия,
в безброй звезди днес светиш ни –
а ние ослепели търсим милост :
Кръвта ни днес не е лъчиста
и не крещи в нас истина до пръсване :
умираме безсмислено, мъчително –
и никой утре няма да възкръсне!
През плет надскочи времето
и ще ни съдиш вечно –
за камъкът нематерински
вледенил душите ни, за тялото –
превило гръб във клевета,
за мисълта ти борбена, Апостоле! –
предадена во веки за петак !